Въпреки претенциите на света да бъде място, където всички хора

 Въпреки претенциите на света да бъде място, където всички хора са свободни и равни, не са доста тези, които съумяват да реализират икономическа непоклатимост и разцвет. За страдание - макар напъните на голям брой организации да отстраняват бедността в световен мащаб, сходна е обстановката на всички места по света.

 Картината става още по-мрачна, в случай че вземем поради данните от проучване от 2015 година, съгласно които общото количество пари, които човек може да завоюва през живота си, може жестоко да бъде предсказано от това какъв брой пари са спечелили неговите родители, като прогнозата става още по-точна, в случай че човек е податлив към спестовност.

 Според публикация, оповестена през август 2017 година, " Обстоятелствата, свързани с раждането на детето, оказват огромно въздействие върху възможностите му в живота ". Всъщност, децата, които са родени в беднотия, е по-вероятно да имат по-ниски университетски достижения, по-ниски приходи като възрастни, повече проблеми с държанието, по-вероятно е да станат родители в тийнейджърска възраст и е по-малко евентуално да посещават и да завършат университет. Децата, отглеждани в фамилии с положителни финансови запаси, е по-вероятно да имат постоянна работа, да печелят повече пари, да не се постанова да употребяват друг вид обществени грижи, да са по-здрави и да живеят по-дълго. В същия разбор е посочено още, че ниските приходи са причина за усложнения в ученето и ниски оценки, проблеми в държанието и хиперактивност.

 Много хора, които четат тази публикация, може да одобряват данните от тези проучвания за обидни и погрешни, което е изцяло обикновено... По тази причина ви предлагаме и обяснението на психолога Джон Рич. Какво в реалност стои зад тази тъжна статистическа истина?

 Според Джон Рич политиките, имащи за цел да преодолеят разликите в приходите сред бедните възпитаници и тези с по-стабилни финансови благоприятни условия, са ориентирани към промени в образователните стратегии, тактиките за преподаване, стратегиите за следдипломна подготовка и административните функционалности. Голяма част от проучванията обаче демонстрират, че бедните родители по-рядко взаимодействат с децата, по-малко прочувствено ангажирани са с тях, задават им по-малко въпроси, постановат повече санкции и се показват със доста безпаричен речник.

 Джон Рич акцентира, че основен съставен елемент в живота на добре приспособеното дете е родителската сензитивност и сърдечност. Степента, в която родителят дава отговор на потребностите на детето, дефинира степента, в която то се усеща като важен член на фамилията, чийто физически и прочувствен живот е значим. Когато родителят не реагира съответно и със угриженост, е доста евентуално детето да изрази своята незадоволеност и възприятие на изтощение с държание, ориентирано към другите (екстернализация - когато детето проектира личните си усеща върху другите хора) или към себе си (интернализация - когато детето приема облика на различен човек върху себе си).

 Но за какво? Щом проблемите, които виждаме при бедните деца, са свързани по-скоро с техния домакински живот, а не с успеваемостта им в учебно заведение, тогава е значимо да попитаме: “Защо? ”, с цел да можем да помогнем на родителите да преодолеят компликациите, които претърпяват. Въпреки че някои хора могат да настояват, че хората са небогати, тъй като вършат неприятни избори и по някакъв метод са по-неуспешни, психолозите по-скоро поддържат тезата, че " Обстоятелствата, свързани с раждането на детето, оказват огромно въздействие върху възможностите му в живота ". Родителите, които се борят с бедността, имат " поведенчески усложнения ", които на процедура вършат невероятно потреблението на позитивни наставнически тактики.

 Нека да разгледаме този образец: Когато детето ви се държи неуместно, ще ви отнеме доста по-малко време да го изпратите в другата стая, в сравнение с да седнете с него и да обсъдите това, което прави, да му обясните за какво държанието му е неприятно и да му дадете опция, която да употребява в сходни обстановки в бъдеще. Накратко: позитивното родителство е разкош. Междувременно бедността е стресираща. Нужни са сила и психическа мощ за справяне със напрежението от огромните сметки, за оцеляване в рискови квартали, за търсене на спомагателни източници на доходи… И напълно разумно е заключението на експертите, че хората, които имат незадоволителни запаси, имат по-ниско самочувствие и са с по-висок риск от меланхолия и безпокойствие.

 Според Ейбрахам Маслоу хората имат разнообразни потребности, които съществуват в йерархична система. Ако потребностите от по-ниско равнище не са задоволени, човек не може да премине към потребностите от по-високо равнище. В дъното на йерархията са физиологичните потребности: храна, вода, заслон. За някои родители това са потребностите, които са на първи проект от самото начало. Ако теорията на Маслоу е вярна, родителите, които не са сигурни дали ще съумеят да нахранят децата си и да им обезпечат дом, нямат психическата сила да се съсредоточат върху потребности от по-висок сан като сигурност, внимание, обич, възприятие за принадлежност, почитание.

 Психолозите са безапелационни, че бедността визира децата по многочислени и ужасни способи, тъй като стресът, депресията, гневът и безпокойството са завладели родителите дотам, че те просто нямат нито времето, нито силата и желанието да бъдат същински със своите деца, а единствено присъствайки същински в живота на своето дете, ние можем да го научим да борави с страстите си, да поддържа връзка, да се стреми към развиване и по-високи резултати в учебно заведение. Въпреки това множеството от родителите живеят с фантазията децата им да бъдат сполучливи и вършат всичко по силите си, с цел да им оказват помощ да реализират по-голям прогрес в живота спрямо техния. Ниските приходи основават усложнения в държанието, които понижават способността на родителите да обезпечат положително образование на децата си и качествено наличие в техния живот. Не е ли време да помислим за икономическите несправедливости, които нанасят толкоз непоправими вреди върху душeвността на децата ни?

 Според психолозите светът би трябвало да стартира да се бори за елиминирането на бедността доста по-упорито, тъй като икономическата сигурност би довела до голям брой позитивни психически промени. Достойнството на индивида ще процъфтява, когато решенията, отнасящи се до неговия живот, са в личните му ръце, когато има средства да се стреми към самоусъвършенстване. Личните спорове сред бащата, майката и детето ще намалеят, когато бъде отстранено несправедливото премерване на човешката стойност по скалата на паричната валута.

Инфо: www.framar.bg